При развитието на мозъка си децата могат да се сблъскат с промяна в перспективата, наречена юношески егоцентризъм. В този период може да забележите, че те поставят фокуса върху себе си за сметка на другите. Макар тази фаза да е трудна за навигиране от гледна точка на родителя, тя представлява нормално поведение за юношеската възраст. Научавайки повече за юношеския егоцентризъм и начините за справяне с типичното, свързано с него младежко поведение, можете да си помогнете в това по-успешно да окажете подкрепа на вашия тийнейджър.
Какво представлява юношеският егоцентризъм?
Егоцентризмът се свързва с усещането на човека, че светът се върти около него и неговите нужди, често за сметка на другите. Някои младежи минават през период, наречен юношески егоцентризъм, през който демонстрират егоцентрични тенденции.
Егоистичен или егоцентричен
Макар „егоистичен“ и „егоцентричен“ да звучат по подобен начин, те не назовават едно и също явление. Егоистичният човек може само да има високо мнение за себе си, докато егоцентричният може да поставя себе си в центъра, без да мисли за гледната точка на другите.
Терминът „юношески егоцентризъм“ е развит от детския психолог д-р Дейвид Елкинд. Той изучава младежи на възраст от 11 до 18 години, като се съсредоточава върху това как възприемат света в сравнение с възрастните.
Д-р Елкинд открива, че тийнейджърите често не могат да различат собствените си разбирания и тези на другите. Те вярват, че тяхната гледна точка е единствената възможна, а другите мнения са или несъществуващи, или погрешни.
Родителството и егоцентризмът при тийнейджърите
Периодът на юношеския егоцентризъм може да бъде труден за родителите. Този стадий от развитието се свързва със спорове, настояване, самонадеяно поведение или чести емоционални изблици. Някои родители се чувстват така, сякаш детето им е развило нова личност, като наблюдават в него повишена агресивност, склонност към конфликти, упоритост.
Ако характерът или поведението на детето ви се променя, може би се чувствате претоварени, изтощени или самотни. Ако се чувствате така, не сте сами. Родителите се сблъскват с много трудности през периода на юношеството и съзряването на мозъка на тяхното дете, а егоцентризмът може да обърка човек, който досега не се е срещал с това явление.
Постоянен ли е егоцентризмът?
Може би ви изглежда, че егоцентризмът на детето ви никога няма да изчезне. Всъщност тази фаза от развитието може да се окаже полезна за детето и да не трае вечно. Макар че някои възрастни продължават да демонстрират егоцентрично поведение, много тийнейджъри могат с израстването си да оценят наученото в юношеските си години.
Младежите най-често преодоляват тази фаза, и прекомерното въвличане на детето ви в собствените му разбирания вероятно не е постоянна характерова особеност, а по-скоро нормална част от психологическото му развитие.
Причинява ли егоцентризмът рисковано поведение?
Възможно е да усещате, че вашето дете с годините демонстрира все по-високорисково или екстремно поведение. Юношеският егоцентризъм оказва негативно влияние върху точността, с която младежът оценява риска и опасността в някои случаи. Поради това юношите понякога се държат сякаш са неуязвими. Това често срещано разбиране при младежите може да доведе до рисково поведение като шофиране без колан, излизане до късно с приятели, прекомерна консумация на алкохол или посещаване на рисковани купони.
Ако говорите с тийнейджъра си за безопасността, отговорността и грижата за себе си, това може да му е полезно. Макар че не всички младежи се сблъскват с такива предизвикателства, те може да познават някого, който е в това положение. Ако се уверите, че детето ви е информирано, то ще бъде по-защитено и може да се предпази от ненужни рискове.
Ефектите на юношеския егоцентризъм
Юношеският егоцентризъм е бил наричан също „въображаема публика“ или „лична фабула“. Такива фрази илюстрират, че тийнейджърите в тази фаза от развитието си понякога вярват, че са в центъра на всеобщото внимание. Те може да се чувстват така дори ако са притеснителни и с ниско самочувствие. Възможно е да са убедени, че във всяка стая хората говорят за тях, или че една малка грешка е в състояние да сложи край на социалния им живот.
Поради тази причина в периода на юношеско формиране някои хора се затрудняват в социално отношение, тъй като вярват, че връстниците им ги следят отблизо и съдят всяко тяхно движение. Други тийнейджъри компенсират чрез шумно, агресивно и избухливо поведение в опит да запазят контрола върху собствената си уязвимост.
„Въображаемата публика“
Така наречената „въображаема публика“ може да се усеща от тийнейджъра като целия свят, но всъщност да се състои само от връстниците в училище. Младежите често се стремят към това да впечатляват другите, понякога чрез „смели“ подвизи и пози, които ги карат да изглеждат модерни, готини или различни. Въображаемата публика често е отговорна за младежките характерови особености, желания и стремежи към развиване на лична уникалност. В някои случаи се използва подход, наречен „скала на въображаемата публика“, чрез който професионалистите в областта на менталното здраве оценяват страха на подрастващите от това да бъдат съдени от въображаема публика. Много е възможно тези въображаеми публики да са изиграли значима роля в юношеските години на много хора.
„Личната фабула“
„Личната фабула“ описва нереалистичния начин, по който тийнейджърите виждат себе си и света наоколо. Вярването, че светът е малък и ограничен до размерите на техния град и тяхното училище, се разглежда като част от личната фабула. Младежите понякога не могат да осмислят успеха или провала в по-голям мащаб.
Една малка спънка може да изглежда за тийнейджъра като края на света. Макар един родител да знае, че това не е така, той може да подкрепи детето си, като валидира емоционалната му реакция. Ако казваме на тийнейджърите, че са нереалистични, глупави или объркани, това може да ги смути допълнително.
Как могат да се справят родителите с юношеския егоцентризъм по позитивен начин?
Бидейки в ролята на родител, вие може да сте забравили тийнейджърските си години (понякога наричани „формален оперативен етап“) и това как сте демонстрирали егоцентризъм или сте се съотнасяли с него. Най-добрият начин за справяне с поведението на детето ви е през призмата на разбиране и съчувствие, дори ако това за вас е предизвикателство. Опитайте да приложите следните техники за справяне с детските поведенчески проблеми по време на ранното тийнейджърство и след него.
Свържете се с децата си
Свързването с децата ви може да изглежда трудно, но трябва да се възползвате от всяка възможност и да намирате начини за общуване. Ако детето ви обича модерни танци, заведете го на такъв концерт. Ако пък обича океана, посетете местен музей или аквариум. Като намирате начини да се свързвате с децата си, вие ще започнете да им съчувствате, ще развиете по-любящо отношение към тях.
Мислете за собственото си детство
В тийнейджърските си години може да не сте имали дразнители, подобни на тези, които има детето ви в момента, но все пак бихте могли да използвате част от опита си. Например, може би е съществувала определена модна тенденция в училището ви, която всички са следвали, за да изглеждат „готини“. Това е пример за „въображаемата публика“, която често е част от мисленето ни през формалния оперативен етап. Като помните собствения си път, вие ще развиете съчувствие и към децата си в периода на тяхното юношеско развитие.
Имайте предвид, че това може да е временно
Тази фаза от развитието понякога изглежда безкрайна. Въпреки това периодът на юношество ще отмине, както и другите етапи от развитието, и с времето тези деца ще се превърнат във възрастни. Вашето дете може да излезе от другата страна по-здраво, ако тази фаза се разглежда с внимание, разбиране и доброта.
Въведете нови идеи
Децата може да разширят хоризонтите си, ако им бъдат представени уникални концепции, различни гледни точки и начини за абстрактно мислене. Затова продължете да им показвате нови видове музика, културни идеи и преживявания. Макар че тези стъпки може да не отстранят техния егоцентризъм на момента, все пак ще помогнат на тийнейджърите да осъзнаят, че не са сами на света; че съществуват и други култури.
Ако е възможно за вас, пътуването или доброволческата дейност заедно с детето ви може да му помогне в това осъзнаване. Например, бихте могли да се включите в дарителска кампания в по-голям град: да носите храна на бездомни или да се включите като доброволци в социална кухня. Бихте могли да посетите музей, който показва трагично историческо събитие, и да поговорите с детето си за това как са се справяли тийнейджърите в онези времена.
Ако посетите друга държава, младежът ще види, че в различните култури тийнейджърите ценят различни храни, имат различни идеи и говорят други езици. Може да научи, че неговата общност не е единствена в света, и да открие, че собственото му познание е ограничено.
Предложете подкрепа
Проучванията показват, че децата се нуждаят от безусловната любов и подкрепа на родителите си. Макар че може да не сте съгласни с всичко, което казва или прави вашият тийнейджър, добре е да покажете, че любовта и приемането, което получава от вас, са безусловни.
Приемете подкрепа от други възрастни
Има смисъл да поговорите с родителите си за това как са подпомогнали или регулирали вашето когнитивно развитие през този период. Чрез връщане назад към собствения си опит, можете да научите повече за детето и за това през какво минава то от гледна точка на родителя. Същевременно може да разберете как са се отнасяли с вас в тийнейджърските години и как това ви е формирало като личност.
Разговорите с приятели, които преминават през подобен период, също могат да ви помогнат. Подобни връзки ни карат да се чувстваме по-малко сами в преживяванията си и благодарение на тях можем да развием нови техники чрез обсъждане на идеи с други родители.
Няма нужда да се справяте с родителството сами
Да бъдеш родител е удовлетворяващо, но понякога представлява сериозно изпитание. Някои родители имат тревоги, че не се държат здравословно, а други срещат затруднения в справянето със собствените си емоции, които се появяват заради поведението на детето им. Терапията – индивидуална, групова или семейна – може да ви научи на подходи, чрез които да се справяте с тези предизвикателства.
Трудно е да намираме време за себе си, когато усърдно се стремим към това да бъдем добри родители за децата ни. Онлайн терапията прави сесиите по-достъпни; вместо да пътувате до кабинет, можете да посетите терапевта си отвсякъде, стига да имате стабилен интернет.
Готови сте на всичко, за да подсилите връзката между вас и децата ви. Юношеската психология под формата на онлайн терапия може да ви улесни в това да се свържете с детето си на дълбоко и смислено ниво. Проучване показва, че онлайн терапията се усеща като по-лична от традиционната: 96% от хората в проучването съобщават, че усещат лична връзка с онлайн терапевтите си, докато при присъствената терапия този процент е 91. Първата група е и много по-ангажирана в изпълнението на „домашните задачи“, които дават терапевтите. Това води до истински промени.
Извод
Юношеският егоцентризъм може да бъде сериозно изпитание за родителите. Въпреки това често става въпрос за естествена фаза, която минава от само себе си. Ако се затруднявате твърде много в справянето с поведението, което демонстрира детето ви, помислете за консултация с лицензиран терапевт.
Превод: Павла Сивова
Източник: betterhelp.com