Преди няколко дни, докато седях на дивана вкъщи, взирайки се в телефона си с отворен компютър в скута, получих съобщение от моя клиентка тийнейджърка, която има проблем с тревожността. Беше ми написала нещо от рода на: „Как да се накарам да си напиша домашното? Знам, че трябва, но просто съм твърде мързелива“.
Стана ми смешно, защото причината да се взирам в телефона си беше, че аз също отлагах. Трябваше да работя върху статия, която едва бях преполовила, но не можех да се мотивирам да отворя документа. Да зяпам в телефона беше много по-лесно.
Не мисля, че има човек, който да не си е дал сметка, че отлага в даден момент. Аз самата съм почитател на това, което наричам „продуктивно отлагане“. Например, когато правя нещо продуктивно, като да подредя спалното бельо в гардероба, вместо да свърша по-належащата, свързана със срокове задача, която избягвам. Убеждавам сама себе си, че е важно да сгъвам и подреждам чаршафи точно в този момент, но истината е, че това не е така.
Отлагането не е лесен за преодоляване навик. Да обвинявате себе си в мързел, всъщност прави по-трудно справянето с него. Задачата става още по-мъчителна, когато и възрастните ви наричат мързеливи. Като цяло самообвиненията по-скоро намаляват мотивацията, отколкото я повишават. Това важи и за отлагането. То рядко е проблем, свързан с мързела, всъщност е проблем, свързан с регулирането на емоциите.
Отлагаме да свършим нещо, защото ни е трудно да приемем начина, по който се чувстваме, докато го правим. В моя случай и този на клиентката ми, отлагахме, за да избегнем безпокойството, породено от това, което трябва да свършим.
Моята клиентка е отлична ученичка с високи оценки, която в момента изостава в училище, защото се бори с пристъпи на паника. Да си напише домашното (което тя е напълно способна да направи) повишава безпокойството ѝ в краткосрочен план, защото не може да се пребори с тревогата, че е изостанала с уроците.
В моя случай, отлагането беше подхранвано от безпокойството, което изпитвам, когато не знам какво точно искам да напиша. Мразя да се взирам в празната страница, когато съм блокирала. Това ме кара да се чувствам несигурна и се притеснявам, че ще се проваля. Писането е забавно за мен, но несигурността не е.
Отлагането не е личен недостатък или проблем с управлението на времето. Това е начин за справяне с емоции, които са предизвикателство за нас, и негативни настроения, предизвикани от определени задачи – безпокойство, несигурност, чувство на неудовлетвореност, негодувание, съмнение в себе си и други. Отлагаме, защото краткосрочната ни нужда от по-добро настроение надвишава дългосрочната ни нужда да завършим задачата. Тази нужда е още по-голяма при юноши, които трудно управляват емоциите си. Много тийнейджъри използват отлагането като неадаптивен начин да предотвратят неприятните емоции.
Откровено ще призная, че не съм намерила лек за това поведение, както се вижда от примера по-горе, колегите ми терапевти също изпитват затруднения, когато трябва да помогнат на клиентите си да премахнат този навик. Въпреки това смятам няколко подхода за полезни за самата мен и насърчавам родителите да ги прилагат, за да се справят с отлагането при своите тийнейджъри.
- Опитайте се да разберете каква емоция избягва вашият тийнейджър, вместо да се фокусирате върху това каква задача той или тя отлага. По този начин можете да работите заедно за успокояване на емоцията, вместо да намирате обяснение на проблема в мързела.
- Обяснете на тийнейджъра си, че отлагането намалява негативната емоция в краткосрочен план, но само я увеличава в дългосрочен. Това ще го насърчи да се заеме с това, което отлага, знаейки, че по този начин си спестява дългосрочен дискомфорт.
- Вярвам, че създаването на малки награди като мотивация е много полезно. Планирайте нещо забавно, когато вашият тийнейджър приключи задачата си, и възнаградете по-малките стъпки по пътя към завършването ѝ с дребни награди (например почивка за шоколад). Насърчете вашия тийнейджър да си измисли свои собствени награди.
- Най-важното е да си поставите по-малки цели, за да създадете усещане за успех. Ние сме много по-мотивирани да продължим, когато чувстваме, че сме постигнали нещо. Например, насърчих моята клиентка да си постави за цел да реши една математическа задача, вместо да си казва, че трябва да навакса цели уроци по математика. Тя знаеше, че може да направи това и следователно можеше да избегне безпокойството, без да отлага напълно всичко.
Нашите тийнейджъри вероятно ще продължат да отлагат понякога. Ние също ще го направим. И все пак всеки ще постигне повече напредък в преодоляването на този навик, ако го разграничим от етикета „мързелив“.
Д-р Алиша Кросфийлд
Превод: Ралица Кръстева
Източник: psychologytoday.com