Сюзън Мур осмисля някои проучвания и това какво означават те за ефективното родителство.
8 юни 2016
Един изпълнител на тъжна песен от петдесетте напява: “Всяка нощ питам звездите горе: защо трябва да съм влюбен тийнейджър?”, като разказва за радостта и болката от преживяванията си. В един миг си на върха на света, а в следващия – в най-дълбоките тресавища на унинието. Каква мъка!
Променило ли се е нещо? В модерните поп песни млади хора все още пеят за вълненията си, за несподелената любов и за разделите; за това как се чувстват неловки, несигурни, отчаяни, претоварени, радостни, вдъхновени… Макар в днешно време сексуалната образност да е много по-очевидна. Може да ни се стори, че нежните емоции от първата любов влизат в противоречие с днешния свят на “демонстративната” сексуалност. Юношите са активни консуматори на онлайн порнография, пишат сексуални съобщения, използват приложения, за да се срещат с партньори за неангажиращи сексуални отношения. Понякога дори пишат в социалните мрежи за своите сексуални и романтични успехи и провали. Проучванията все още не могат да проследят вероятните дългосрочни последици от тези нови подходи, но изглежда, че за много млади хора влюбването и романтичните отношения остават част от процеса на развитие.
Нека се обърнем към това, което ни е известно. Базираното в САЩ Национално надлъжно проучване на здравето на подрастващите (National Longitudinal Study of Adolescent Health, Add Health), което включва като представителна извадка хиляди ученици от 7 до 12 клас, намира, че над 80 процента от децата на възраст 14 години и нагоре вече са били или в момента са в романтична връзка, като това включва и малък брой (2-3 процента) еднополови връзки (Carver et al., 2003; Grieger et al., 2014). Много от тези връзки са краткотрайни, особено сред по-младите, но значителна част са продължили година или повече. Фактът, че в повечето случаи родителите са се запознавали с романтичния партньор на детето си и двойките са споделяли с околните за връзката си, показва, че тези отношения са били социално нормализирани. В други развити държави данните за романтичните връзки са ограничени, но проучвания демонстрират подобни данни, макар и в малко по-напреднали възрастови групи (e.g. Moore et al., 2012).
Нормализираната природа на ученическите връзки означава, че младите хора без приятел или приятелка могат да се чувстват стресирани или “различни” (Scanlan et al., 2012). Като се има предвид, че юношеството е период, в който съществува голям натиск върху децата да се впишат в “нормите” на връстниците си, младите хора без романтични отношения често се чувстват самотни и отхвърлени. Например, в интернет портала girlsaskguys.com, анонимна млада жена пита следното: “Никога не съм имала приятел или приятелка. Бихте ли предположили, че има нещо сбъркано в такъв човек, което може да кара хората да не искат да излизат с него? Мисля, че е защото съм грозна. Но не съм дебела. Какво ми има?”.
В друг сайт за съвети (quora.com) млад мъж задава подобен въпрос: “Аз съм на 21 години и никога не съм имал приятелка. Повечето ми приятели са във връзки. Чувствам се депресиран и сякаш никога няма да имам приятелка. Какво да правя? Питал съм няколко момичета, които харесвам, дали искат да излязат с мен, но те отказват”.
Разбира се, не всеки млад човек се интересува от романтични отношения. Някои не се чувстват готови, други искат да се съсредоточат върху училище или спорт, трети са по-изкушени от културата на неангажиращия секс и временните “забивки”. Така или иначе, повечето младежи започват сексуалния си живот в контекста на романтична връзка. В общия случай такива връзки са здравословни и подходящи за младежкото развитие (Collins et al., 2009).
Какво се случва, когато тийнейджъри се влюбят?
Влюбването е емоционален катаклизъм във всяка възраст, но за юношите тези чувства са още по-трудни за овладяване. Тийнейджърските тела и мозъци зреят със скорост, сравнима само с младенческата възраст. Има взрив на растежа, развиват се и вторичните полови белези; младежите се променят външно, превръщайки се от дете във възрастен. Често при асинхронен растеж се появява и физическо неудобство, неувереност. Младежите се чувстват засрамени и притеснени от това, че телата им вече се гледат като сексуален обект, както и от собствените им нереалистични представи за “идеално тяло”. Освен това, мозъкът на юношите се описва като такъв “в процес на развитие”, като някои негови части узряват по-бързо от други. Това пък води до потенциални разминавания между физическото, емоционалното и когнитивното развитие. Например, може да има несъответствие между признаци като външния вид на възрастен човек, повишения сексуален нагон и мозъчното развитие, необходимо за вземане на зрели решения и саморегулиране на поведението и емоциите. Областта на „изпълнителното функциониране“ в мозъка – префронталната кора – е сред последно съзряващите зони, обикновено през двадесетте години (Petanjek et al., 2011). Така юношеството се превръща в период на намален префронтален кортикален контрол с повишена възможност за поемане на рискове и неправилна оценка на решенията. Това се проявява особено в обкръжения, определяни като “чувствителни към възнаграждение”, където изкушението от незабавните приятни усещания е силно – пример за това са именно романтичните и сексуалните взаимоотношения (Braams et al., 2015; Suleiman & Harden, 2016).
Хормоналните изменения, предизвикани от развитието на мозъка и тялото, намират силно отражение в интензивните чувства при влюбване и сексуално привличане. Тестостеронът и естрогенът – мъжки и женски хормон – се свързват с повишени сексуални влечения, докато хормоните окситоцин и вазопресин водят към привързване. През пубертета обемът на тези циркулиращи полови хормони в тялото се увеличава драстично. При момичетата яйчниците увеличават шест пъти производството на естроген. При момчетата тестисите произвеждат 20 пъти повече тестостерон.
И двата пола имат женски и мъжки хормони, циркулиращи в кръвта, но през юношеските години нивата на тестостерон стават с 20 до 60 процента по-високи от тези при момичетата, докато нейният естроген се увеличава с 20 до 30 процента в сравнение с неговия. Тези хормони се отразяват силно върху настроението и либидото. Младежите са хормонално “подготвени” за това да имат влечение към другите, но, особено в ранното юношество, те не са свикнали с чувствата, които предизвикват резки хормонални флуктуации. При концентрация на някои хормони, твърде висока за възрастта, както и при резки промени в хормоналните нива, се предизвикват повече негативни и променливи настроения (Buchanan et al., 1992). Емоциите, свързани с влюбването или сексуалното привличане, често се бъркат. Могат да бъдат и смущаващи за някои хора (Temple-Smith et al., 2016).
Не само половите хормони играят роля във влюбването. Ортиг и колеги (2010) използват мозъчни изображения, за да покажат, че когато се влюбим, дванадесет зони в мозъка работят в тандем, като отделят вещества, предизвикващи еуфория, сред които – допамин, адреналин и серотонин. Адреналинът е хормон на стреса, който стимулира потенето, води до сърцебиене и сухота в устата: само един поглед към новата любов може да предизвика тези физически усещания. Допаминът стимулира желанието и приятните преживявания, и бива определян като хормон, от който се “чувстваме добре”. Действието му е подобно на това на кокаина. Фишър и др. (2006) откриват повишени нива на допамин в мозъците на отскоро влюбени двойки. Маразити и Канале (2004) изследват нивата на серотонин в кръвта на влюбени двойки и хора, страдащи от ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство). Резултатите показват, че тези нива са повишени до сравними величини и в двете групи, което насочва изследователите към извода, че нивото на серотонин се свързва с постоянните мисли за човека, в когото сме влюбени. Мисли, които се описват като “опиянение от любов”.
В опит отново да илюстрират как се проявяват някои от тези ефекти, в свое проучване Бранд и колеги (2007) сравняват отскоро влюбените младежи с контролна група, които нямат партньори. “Влюбената” група бележи по-високи резултати от контролната в показателя “хипомания” – състояние на ума (съпроводено от определени мисли и поведенчески особености), при което емоциите са по-лабилни: в един момент се наблюдава еуфория, в следващия – отчаяние. Записките в дневниците на влюбените юноши показват, че сутрин и вечер настроенията им са по-позитивни от тези на контролната група, както и че спят по-малко, но по-качествено, като през деня нивата на сънливост са понижени и концентрацията им е по-добра.
Влюбването е нещо, с което трябва да свикнем: с всички тези различни емоции, промени в настроенията, нужди и желания. Същевременно чрез романтичните отношения младежите имат потенциал да израснат психологически, докато научават все повече за себе си и за другите, както и да придобият опит в справянето с тези чувства; да развият умения за интимност. Те се изправят пред нови предизвикателства и рискове. Позитивните и негативните аспекти на юношеските романтични връзки ще бъдат обсъдени по-долу.
Психологическо развитие
Ерик Ериксон, теоретик на социалното развитие (1968), разглежда влюбванията и юношеските романси като важни фактори, допринасящи за себеусещането и формирането на идентичност у младежите. Той описва тийнейджърското “влюбване” по-скоро като форма на личностно развитие, отколкото като истинска интимност. Като стават по-осъзнати, с развитието на когнитивните си способности, юношите могат да изпробват своите “пораснали” личности заедно с романтичните си партньори. През обратната връзка, която получават от партньорите си, през тяхното поведение и реакции, младежите могат постепенно да избистрят собствения си образ. Безкрайното общуване (в днешно време и чрез онлайн съобщения), което често съпровожда тийн романсите, е начин за младежа да експериментира с различните форми на “себе си”, като тества ефекта им върху другия.
Наред с това, че юношеските връзки (дългосрочни и краткосрочни) помагат в развитието на личността, те също така могат да бъдат източник на позитивен “учебен опит” в себеосъзнаването. Например, връзките въздействат върху самооценката, върху начина, по който младежите виждат себе си и възприемат собствената си привлекателност и стойност, както и върху социалния им статус в съответната възрастова група (Zimmer-Gembeck et al., 2001; 2004). Тези взаимоотношения могат да помогнат на младите хора да преразгледат и развият по-зрели и по-малко емоционално зависими връзки с родителите си като подготовка за самостоятелния им живот. Когато между партньорите има добра воля и топлина, романтичните отношения предоставят безопасна среда за младежите, в която те могат да изследват собствената си сексуалност, както и да експериментират с нея и със сексуалната си ориентация (Collins et al., 2009). Тийнейджърските връзки по някакъв начин действат като опитно поле за зрялата интимност. Те имат потенциал да научат юношите да се справят със силните си емоции, да изясняват конфликти, да комуникират собствените си желания, както и да отговарят на нуждите на партньора си (Scanlan et al., 2012).
Предизвикателства и проблеми
От друга страна, романтичните връзки понякога водят до нездравословни последици. Влизайки във връзка, младежите могат да се ограничат твърде много, като се изолират от своите приятели, от средата си, и то по начин, който не допринася за оптималното им развитие. Формирането на идентичността може да се компрометира, ако един тийнейджър затвори възможностите си за развитие заради партньорство, в което прави нездравословни избори, включително свързани с непланирана бременност.
Юношите могат да бъдат подложени на насилие и тормоз, на нежелан сексуален контакт в рамките на романтичните си отношения (Mulford & Giordano, 2008). Агресията между партньори е разпространена, като момчетата са склонни да споделят за прояви на насилие също толкова често, колкото момичетата. Изследване на Колинс и др. (2009) показва, че от 10 до 48 процента от юношите са изпитали върху себе си физическа агресия, а от 25 до 50 процента от тях споделят, че са претърпели психологическа агресия от романтични партньори. Това включва случаите, в които младежите са били ругани, заплашвани и обиждани. В днешно време агресията и тормозът се случват и в интернет пространството: например, отмъстителни бивши споделят лични снимки в социалните мрежи, причинявайки на жертвата унижение, срам или дори по-лошо. Някои тийнейджъри намират за приемливи такива нездравословни ситуации, като интерпретират ревността и твърде притежателното поведение като проявление на любов.
Сексуалната принуда в романтичните отношения е често срещана. Национално проучване, включващо повече от 2000 австралийски ученици в гимназиална възраст, показва, че една четвърт от сексуално активните младежи са били принудени да правят секс, без да го искат (Mitchell et al., 2014). Като причини изтъкват, че са били твърде пияни, за да откажат (49 процента), че ги е било страх (28 процента) или са били притискани от партньора си (53 процента). Проучване, проведено в САЩ, в което участват над 750 ученици от женски пол, разкрива, че почти 50 процента са преживели поне един случай на нежелан секс, 70 процента от случаите са били част от обикновена “забивка”, а в 57 процента от случаите анкетираните са били във връзка (Garcia et al., 2012). Секс, за който младежите впоследствие съжаляват, също е често срещан феномен (e.g. Skinner et al., 2008).
Други предизвикателства, пред които са изправени младежите, търсещи или намиращи се в романтични връзки, са свързани с несподелена любов и с раздели. В случаите на несподелена любов фантазиите за другия могат да бъдат силни и обсесивни, дори понякога да водят до неправилното разбиране, че чувствата са взаимни. В крайни случаи могат да доведат до проблемни поведенчески прояви като преследване и агресия (Leitz & Theriot, 2005), но в повечето случаи страданието е насочено навътре и може да доведе до депресия и ниска самооценка, понякога криещи риск от самонараняване.
Разделите са много често срещан елемент от юношеските връзки, някои от които продължават само по няколко седмици. Осемдесет процента от голяма целева група в Австралия, състояща се от младежи в началото на двайсетте, са преживели раздяла (Moore et al., 2012). Въздействието на тези раздели може да не е толкова силно или дълготрайно, особено при краткотрайни връзки. Въпреки това обаче някои тийнейджъри са по-раними от други. Проучвания показват, че такива раздели могат да са свързани с депресия, особено сред хора, които вече са страдали от разстройства на настроението (Davila, 2008; Welsh et al., 2003). Четиридесет процента от участниците в наше проучване от 2012 г. са се чувствали много наранени след раздяла, макар че повечето от разделите са били инициирани от самите тях или заедно от двамата партньори. Разделите са по-травматични, ако са били инициирани от партньора, а сред младежите с по-“прилепчив” стил на поведение във връзка се наблюдават по-силни тенденции към негативни настроения.
В повечето случаи времето лекува и опитът учи. Коноли и МакИсаак (2009) правят проучване на разделите сред канадски юноши и откриват, че най-честите причини за приключване на връзка са свързани с несподелена потребност от усещане за принадлежност, интимност, сексуалност или свързаност. С други думи, младите хора “продължават напред”, когато връзките им не ги удовлетворяват, и през това време, да се надяваме, научават повече за себе си и за другите. С времето и чрез разговори с околните, включително с родители, връстници и партньори, младежите развиват когнитивни рамки за по-добро разбиране на природата на интимните връзки, като същевременно се научават да се справят с техните възходи и падения. Един от примерите идва от проучване, проведено от Монтгомъри (2005), в което участват около 500 младежи на възраст от 12 до 24 години. То показва, че по-големите участници са по-малко склонни към романтично идеализиране. Те са по-реалистични в очакванията си към романтичния партньор и по-трудно могат да бъдат разочаровани. С опита, ако всичко върви добре, любовта става по-малко сляпа.
Защитни фактори
С възрастта и съзряването идват по-реалистичните очаквания и, да се надяваме, по-добрият капацитет за избор на партньор, за комуникация с него, както и за възстановяване от проблеми във връзката и раздели. “Да се надяваме” е ключова фраза тук, защото, както знаем, хора от всички възрасти могат да бъдат погубени от разбито сърце и лоши избори. Въпреки това има някои защитни фактори, които могат да помогнат на младежите да уредят първите си връзки и да оцелеят след раздяла.
Ранното сексуално образование е важно, като в идеалния случай то трябва да започне у дома и да бъде само подкрепено от училищната програма. Малко късно е за “онзи разговор”, ако той се провежда в навечерието на първата среща. Образованието трябва да премине отвъд механизмите на секса и да наблегне по-скоро на взаимното уважение, вземането на информирани решения и значението на съгласието. Това би трябвало да помогне на младежите да устоят на тормоза във връзките им, както и на склоняването към сексуални действия. Програми в училищата и в общността, които се фокусират върху характеристиките на здравословните романтични връзки, които подобряват разрешаването на конфликти и комуникационните умения и намаляват търпимостта към тормоза, могат ефективно да редуцират насилието в юношеските романтични взаимоотношения (Foshee et al., 1998). В допълнение, демонстрирането на уважителни отношения между родителите създава модел за младите хора, към който те да се стремят в собствените си връзки.
Разговорите между роднини и връстници, които нормализират тийнейджърските романтични отношения и раздели също помагат на младежите да поставят в контекстна рамка очакванията и опита си. Когато са в разгара на интензивните си чувства, някои юноши имат нужда от помощ и допълнителен стимул, за да поддържат общуването с приятелите и връстниците си, да продължават със спорта и хобитата си. Но все пак е важно да запазят тези връзки на подкрепа, чрез които да устояват на твърде обсесивни, задушаващи и взаимозависими връзки. Когато една такава връзка се разпадне, рискът от страдание и депресия е по-висок. Опазването на контакта с приятели отвлича вниманието от проблемите и дава пространство на младите хора да обсъждат любовните си успехи, затруднения и надежди.
В съвременния свят безопасността в киберпространството е ключов въпрос за всички нас, но особено за младите. Потенциалните опасности от изпращането на съобщения със сексуално съдържание, виртуалните “сексуални хищници” и извратените връзки, които се пресъздават в порнографските сайтове, са въпроси, по които е важно младежите да бъдат образовани. Родителският надзор върху онлайн активността, особено на децата и младите тийнейджъри, е препоръчителен. Това означава, че и родителите следва да се информират за новите медии – Фейсбук, Тиндър, Инстаграм и подобни. Докато младежите имат нужда и от лично пространство, важно е за родителя да проследява предупредителните знаци за обсесивно и тайно използване на интернет. Емоциите от влюбването могат да накарат тийнейджъра да върши неразумни неща; проблемът с интернет е, че съобщенията и публикациите в социалните мрежи могат да се върнат при тях и да ги тормозят дори след края на връзката.
В обобщение: юношеските любовни връзки, с всичките им върхове и падения, имат потенциал да бъдат развиващи, да повишават самочувствието и да носят здравословен опит, като учат младите за всички аспекти на интимността. Същевременно те могат да действат и като капан. Макар да не можем (и не трябва) да предпазваме тийнейджърите от всички болки и разочарования в живота, все пак има защитни фактори, които ограничават вероятността от сериозни последици от токсични партньорства и тежки раздели. Внимателното, сърдечно и уважително родителство, стабилните връзки с приятели и сексуалното образование, ориентирано към взаимоотношенията, могат да играят важна роля и да помогнат на юношите да се насладят на романтичните си приключения, както и да се учат от тях.
Запознайте се с автора
“От собственото ми юношество мина доста време, но както много други хора и аз никога няма да забравя опияняващите чувства от първата любов, срамните неща, които съм правила, както и грешките, които съм допуснала. Светът се е променил много от “моето време”, но от над 40 години изучаване на младежкия опит (както и от опита ми като майка, мащеха и баба на младежи) аз мога да видя, че много неща са останали същите. Има повече свобода и толерантност към младежките отношения и сексуалното експериментиране, но рисковете от вземането на лоши решения остават. Някои от тях са нови, като това детето да стане жертва на сексуален хищник или на “отмъстително порно” в интернет. Някои рискове са стари като света, например непланираната бременност или секс, за който човек впоследствие съжалява. Родителите, учителите и терапевтите могат да предложат по-ефективна подкрепа, ако се запознаят с последните проучвания на юношеската любов, включително с ролята на развитието на мозъка, социалното поведение, онлайн културата. В наскоро издадената книга “Sexuality in Adolescence: The Digital Generation (2016, Taylor & Francis) ”, аз и съавторите ми изследваме тези проблеми в детайли.“
Сюзан Мур,
почетен професор по психология в Технологичния университет Суинбърн в Мелбърн, Австралия
Източник: www.bps.org.uk
Превод: Павла Сивова
Източници
Braams, B.R., van Duijvenvoorde, A.C.K., Peper, J.S. & Crone, E.A. (2015). Longitudinal changes in adolescent risk-taking. Journal of Neuroscience, 35, 7226–7238.
Brand, S., Luethi, M., von Planta, A. et al. (2007). Romantic love, hypomania, and sleep pattern in adolescents. Journal of Adolescent Health, 41(1), 69–76.
Buchanan, C.M., Eccles, J.S. & Becker, J.B. (1992). Are adolescents the victims of raging hormones: Evidence for activational effects of hormones on moods and behavior at adolescence. Psychological Bulletin, 111(1), 62–107.
Carver, K., Joyner, K. & Udry, J.R. (2003). National estimates of adolescent romantic relationships. In P. Florsheim (Ed.) Adolescent romantic relations and sexual behavior: Theory, research and practical implications (pp.23–56). Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates.
Collins, W.A., Welsh, D.P. & Furman, W. (2009). Adolescent romantic relationships. Annual Review of Psychology, 60, 631.
Connolly, J. & McIsaac, C. (2009). Adolescents’ explanations for romantic dissolutions: A developmental perspective. Journal of Adolescence, 32(5), 1209–1223.
Davila, J. (2008). Depressive symptoms and adolescent romance. Child Development and Personality, 2(1), 26–31.
Erikson, E. (1968). Identity, youth and crisis. New York: Norton.
Fisher, H.E., Aron, A. & Brown, L.L. (2006). Romantic love: A mammalian brain system for mate choice. Philosophical Transactions of the Royal Society B: Biological Sciences, 361 (1476), 2173–2186.
Foshee, V.A., Bauman, K.E., Arriaga, X.B. et al. (1998). An evaluation of safe dates, an adolescent dating violence prevention program. American Journal of Public Health, 88(1), 45–50.
Garcia, J.R., Reiber, C., Massey, S. & Merriwether, A. (2012). Sexual hookup culture: A review. Review of General Psychology, 16(2), 161–176.
Grieger, L.D., Kusunoki, Y. & Harding, D.J. (2014). The social contexts of adolescent romantic relationships. Focus, 31(1), 15–17.
Leitz, M.A. & Theriot, M.T. (2005). Adolescent stalking: A review. Journal of Evidence-Based Social Work, 2(3), 97–112.
Marazziti, D. & Canale, D. (2004). Hormonal changes when falling in love. Psychoneuroendocrinology 29, 931–936.
Mitchell, A., Patrick, K., Heywood, W. et al. (2014). Fifth National Survey of Australian Secondary Students and Sexual Health 2013. ARCSHS Monograph Series No. 97. Australian Research Centre in Sex, Health and Society, La Trobe University, Melbourne, Australia.
Montgomery, M.J. (2005). Psychosocial intimacy and identity: From early adolescence to emerging adulthood. Journal of Adolescent Research, 20(3), 346–374.
Moore, S., Leung, C., Karnilowicz, W. & Lung, C.L. (2012). Characteristics and predictors of romantic relationships in late adolescence and young adulthood in Hong Kong and Australia. Australian Psychologist, 47(2), 108–117. dating violence: A closer look at adolescent romantic relationships. National Institute of Justice Journal, No. 261, pp.34–40. Available via www.nij.gov/journals/261
Ortigue, S., Bianchi-Demicheli, F., Patel, N. et al. (2010). Neuroimaging of love: fMRI meta-analysis evidence toward new perspectives in sexual medicine. Journal of Sexual Medicine, 7, 3541–3552.
Petanjek, Z., Judaš, M., Šimić, G. et al. (2011). Extraordinary neoteny of synaptic spines in the human prefrontal cortex. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America, 108(32), 13281–13286.
Scanlan, F., Bailey, A. & Parker, A. (2012). Adolescent romantic relationships – Why are they important? And should they be encouraged or avoided? Headspace, Orygen Youth Health Research Centre: Australian Government Department of Health and Ageing. Retrieved 6 February, 2016 from tinyurl.com/h6s6prg.
Skinner, S.R., Smith, J., Fenwick, J. et al. (2008). Perceptions and experiences of first sexual intercourse in Australian adolescent females. Journal of Adolescent Health, 43(6), 593–599.
Suleiman, A.B. & Harden, K.P. (2016). The importance of sexual and romantic development in understanding the developmental neuroscience of adolescence. Developmental Cognitive Neuroscience, 7, 145–147.
Temple-Smith, M., Moore, S. & Rosenthal, D. (2016). Sexuality in adolescence: The digital generation. London: Routledge.
Welsh, D.P., Grello, C.P. & Harper, M.S. (2003). When love hurts: Depression and adolescent romantic relationships. In P. Florsheim (Ed.) Adolescent romantic relations and sexual behavior: Theory, research and practical implications (pp.185–212). Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates.
Zimmer-Gembeck, M.J., Siebenbruner, J. & Collins, W.A. (2001). Diverse aspects of dating: Associations with psychosocial functioning from early to middle adolescence. Journal of Adolescence, 24(3), 313–336.
Zimmer-Gembeck, M., Siebenbruner, J. & Collins, W.A. (2004). A prospective study of intraindividual and peer influences on adolescents’ heterosexual romantic and sexual behavior. Archives of Sexual Behavior, 33(4), 381–394.