Публикуваме писмо, написано от тийнейджъркa до нейните родители. Ако всички родители можеха да последват нейните съвети…
Родителите ми бяха шокирани, когато разбраха, че страдам от депресия. Те изобщо не разбираха през какво преминавам и въпреки че заедно се справихме с много проблеми, все още има много неща, които мама и татко изглежда не разбират. Надявам се, че това, което пиша, ще помогне на други родители да разберат своето дете с депресия.
- Чувствам се толкова засрамена, че ви наранявам и че съм „проблем“.
Виждам болката по лицата ви. Знам, че ви наранявам, знам, че аз съм причината да работите повече и да сте по-изнервени. Понякога се чувствам виновна, смятам себе си за егоист, защото имам депресия. Моля ви, напомняйте ми понякога, че ме обичате, че дори и да ви създавам повече проблеми, заслужавам вашата обич.
- Понякога не знам какво не е наред.
Унинието може да ме обхване във всеки момент, не мога да го предвидя. Невинаги знам какво го причинява. И след като не знам, как искате да ви отговоря? Моля ви, спрете да ме молите да опитам отново да разбера какъв е проблемът.
- Не се опитвайте да разрешите всичките ми проблеми вместо мен.
Знам, че имам проблеми, но когато се справя с тях, това е моята победа. Можете да ми помогнете, ако ви помоля, да ме прегърнете, когато ми е много трудно, но никой не може да разреши проблемите на друг човек вместо него. Трябва да мога да се справя сама. Просто бъдете до мен.
- Връстниците ми могат да бъдат жестоки.
Те понякога не разбират моята депресия, понякога просто не им пука, но така или иначе, когато ме гонят или ме нападат, това ме наранява. Бъдете тези, към които мога да се обърна, и които ще ме обичат независимо от всичко.
- Не се срамувайте от моята депресия и не се опитвайте да я скриете от останалите.
Да, имам депресия. Не се опитвайте да я скриете от останалите в семейството. Няма идеални семейства. Когато се опитвате да скриете депресията ми, всъщност ми казвате, че това е нещо, от което трябва да се срамувам. Депресията е психично заболяване. От никого не криете, когато се разболявам от грип, затова не крийте от другите, че имам „психически грип“.
- Понякога се преструвам, че съм болна, защото психически се чувствам зле и се страхувам, че няма да разберете.
Когато се чувствам зле, не искам да ходя на училище или да участвам в каквито и да било социални дейности. Отвътре ме боли твърде много, нямам сили да се старая да бъда щастлива и едновременно с това да се опитвам да предотвратя нервен срив на публично място. Най-доброто нещо за мен в момент като този е да говоря с някой, който е готов да ме изслуша, или да направя нещо забавно, което не изисква общуване с много хора.
- Ядосвам се на себе си, че нямам достатъчно енергия и мотивация да направя това, което искате от мен.
Домакинските задължения изискват много повече концентрация и мотивация, когато се боря с депресията. Това, което преди за мен беше лесно и забавно, сега отнема много енергия и изисква много повече време. Знам, че имам работа за вършене, това ме изнервя и настроението ми само се влошава.
- Не ме питайте за какво съм говорила с психолога.
Да мога да говоря с някого извън моето семейство и социален кръг е много важно за мен. Не се обиждайте, ако не обсъдя нещо с вас, а вместо това споделям с психолога. Семейството и вие заемате огромна част от живота ми, но този проблем трябва да мога да обсъдя и с някой друг. Има причина срещите ми с психолога да са поверителни.
- Не се обиждайте, когато имам нужда от малко почивка от семейството.
Както при всички взаимоотношения, семейството изисква труд. Да съм част от него всеки ден може да бъде истинско предизвикателство. Кратка почивка, макар и само за няколко дни, ми осигурява малко спокойствие. Това не означава, че ви обичам по-малко, но ако има много стрес вкъщи, тогава той започва да се натрупва вътре в мен. Да бъда известно време сама ми помага да дойда на себе си и да помисля за различни неща.
- Депресията идва и си отива.
Това, че ви изглеждам щастлива, не означава непременно, че съм по-добре. Някои дни са по-добри от други, но дори да изглеждам щастлива, бъдете готови да ми помогнете.
Келси Клустърман
Източник: medalvian.ru
Превод: Ралица Кръстева