Хранителните разстройства (ХР) при тийнейджърите са свързани с проява на нездравословни навици и поведения по отношение на храненето, който водят до психични и физически проблеми.
Съществуват многобройни причини за заболяване от хранителни разстройства. В тази статия основно ще обърнем внимание на симптомите на този тип разстройства и начините за справяне и възстановяване на юношите и техните близки. Несъобразените реакции на възрастните в подобна ситуация понякога са фатални, за това ще изброим и някой от най-опасните поведения.
Ранни признаци на ХР
Напоследък все повече родители преминават през разрушителните последствия на ХР редом с децата си. Ранните симптоми могат да предупредят околните за наближаващата криза и в последствие да се предприемат адекватни мерки. Те могат да наподобяват неприемливо отношение и поведение към храната, частична и/ или цялостна промяна в хранителните навици, странни ритуали и коментари, нови интереси към група храни и т.н. Ако забележите, че детето ви продължително извършва някое от изброените действия и те влияят на настроението и енергичността му, има вероятност то да страда от определена форма на хранително разстройство. Повторяемостта на състояния като липса на апетит, преяждане, постоянно хапване, прекалено отдаване на режими (диети), повръщане след хранене, избягване на голям брой храни, пресмятане на калории, прекомерна отдаденост на спорт (фитнес мания), рязка промяна в настроението след хранене, може да ви алармира за риск от ХР за вашето дете.
Важно е да се знае, че самото хранително разстройство не е първопричина. Пубертетът като сложна преходна възраст, е свързан с различни противоречиви преживявания. Някой деца понасят по-леко тези колебания, докато други преминават през трудни периоди. Най-широко разпространените кризи в тийнейджърска възраст са свързани с външния вид, половата идентичност, отношенията с родителите и други членове на семейството, социалната среда, противоположния пол, авторитетите и изискванията на училището.
Чести грешки при ХР от страна на близките
Невинаги близките знаят как да се държат с детето и в опитите си да стимулират храненето или пък това то да отслабне, му причиняват допълнително страдание. Най- честите грешки в поведението на възрастните спрямо тийнейджър с ХР са свързани с:
- дебнене с коментари: какво яде детето, дали яде и колко, какво прави след като се нахрани и т.н.;
- тягостни подмятания, вменяващи вина: „това не може да продължава така“, „ти трябва да се вземеш в ръце“, „прояви малко воля!“, „помисли малко и за мен!“. За съжаление те задълбочават преживяването на вина и безпомощност в детето, опитващо се да се промени безуспешно.
- Провеждане на сериозни разговори за проблема на детето с други хора, без да бъде изслушано или включено в тях: „тя не се храни, много отслабна… Не знам какво ще правя…“. „Предстои му бал, а костюма му е голям, като на закачалка стои…“
- Подигравки или забележки към външния вид на детето: „на нищо не приличаш“, „ще повръща, щом изглежда като прасе!“, „сложи някое килце отгоре“. В желанието си да помогнат на своите деца, те задълбочават тяхното усещане за непривлекателност, което често стои в основата на хранителните разстройства.
- Прекрачване на неговата воля: да му приготвите любимата храна, като то отказва да яде или да го храните насила.
- Ако детето ви се довери и започне да споделя, в никакъв случай не омаловажавайте проблемите му. Не го сравнявайте с братя, сестри, приятели. Не го критикувайте, ако признае че има проблемни взаимоотношения с вас или друг човек от семейството.
Личното пространство на детето е неприкосновено – тялото и неговия външен вид трябва да се уважат. Те служат за граница между вътрешния свят на човека и външната среда. Подрастващите изпитват естествена нужда от бунт, така те се дистанцират от влиянието на възрастните, за да преоткрият себе си.
Всеки иска детето му да бъде максимално добре, но ако виждате нещо у него, което не одобрявате, не бива да го унижавате и вините за това. Нека детето ви бъде такова каквото е, без страх, че ще бъде отхвърлено или необичано.
Какво да правим, ако то е заболяло?
Нерядко отместването на вниманието на възрастните от поведението на детето към храната позволява то да се почувства така сякаш има избор. Преживяването на независимост и желанието да се пусне в живота без страх дават на детето увереност, че може да се справи с предизвикателствата на порастването. Ако други хора от семейството или близкия кръг са нетактични или проявяват неразбиране към страданието на детето ви, разговаряйте с тях да бъдат внимателни и деликатни. Не се преструвайте на спокойни, ако забележите проблем. Децата са много чувствителни към фалша и това ги кара да се чувстват още по-объркани.
Ако детето ви е с остро ХР или състоянието му се задълбочава и влошава е необходимо да действате изключително внимателно и прецизно.
На първо място покажете загриженост и желание да го подкрепите. Покажете му, че не е само, че ще се справите заедно. Изкажете притесненията си, но не очаквайте разбиране и промяна в поведението. Опитайте се деликатно да разберете дали има нещо конкретно, което преживява в този момент. Покажете готовност да му помогнете. Опитайте се да затвърдите връзката на доверие, като споделите своя слабост или притеснение от юношеските ви години, за да му покажете, че го разбирате. На всяка цена преди да запишете час при психолог/ психотерапевт или психиатър, разговаряйте за необходимостта от това. Важно е то да знае, че проблемът му не е проява на лудост, а само състояние, през което може да се премине по-безболезнено, ако получи професионална подкрепа.
Как може да предотвратим детето да пострада?
Семейства, които се хранят заедно и имат балансирани хранителни навици, изграждат добро и здравословно отношение към храната у своите деца. Умереното тегло и практикуване на някакъв спорт са ключови за това детето да расте със самочувствие и увереност и че то е такова каквото трябва да е. Тези навици идват от родителите и в последствие се интегрират като грижа към себе си. Те позволяват на растящото дете да познава себе си и да преценява кое е полезно и кое вредно.
Голяма роля играе и превенцията, честите беседи с детето по повод разстройствата и отклоненията в хранителния режим. Децата привидно не проявяват интерес към много въпроси, предизвикващи тревожност у възрастните. Това разбира се е техния начин да не мислят за натоварващи неща, но то не пречи информацията да бъде усвоена и често им помага в сложни моменти да разбират себе си по-добре.
Препоръчително е освен детето и родителите да разговарят със специалист в областта на хранителните разстройства – психолог, психотерапевт, понякога и психиатър. Следвайте препоръките му дори да ви се струват неразбираеми. Промени ли се веднъж в посока подобряване модела на взаимодействие между болния и семейството му, това носи балансираност и спокойствие в семейната среда. Дори болният да не пожелае да се консултира, неговите близки могат да потърсят професионална подкрепа в подобна критична ситуация. Работата с един член от семейство често повлиява на цялата семейна система.
Автор: Лили Пирова